Странността на чуждия // Queering the Other

(An English version of this post can be found on the previous page.)


Най-голямата трaгедия на това да сме живи е може би факта, че имаме само един живот. Няма как да преживеете повече отколкото един живот ви дава време. Освен ако, разбира се, не почетете малко. Имайте предвид, че следват така наречени „спойлери“, но ето някои неща, които не очаквам да сте узнавали:

Хамлет (1603), Уилиям Шейкспир

Какво ли е баща ти, датският крал, да бъде предаден от брат си? И ти, раздвоен между дълга към семейството и любовта към една млада хубавица, да се чудиш дали самоубийството е приемливо (без)действие?

Джейн Еър (1847), Шарлот Бронте

Какво ли е да се омъжиш за някого само за да разбереш, че той вече има жена, която държи заключена в една от стаите на къщата си? Ами ако пък ти беше заключената в стаята, от нечист произход, невписваща се в съвременното общество? Ти ли се вписваш в обществото, или обществото вписва теб?

Децата ужасни [Les enfants terribles] (1929), Жан Кокто

Какво ли е да си влюбен в съученик, но той да те тормози, да не отговаря на чувствата ти? Ами ако ти като млад юнoша посрещаш трудностите на живота с немислими дози опиум? И така не напускаш едната стая, в която няколко години навред се отдаваш на инцест?

Изплуване [Surfacing](1972), Маргарет Атууд

Какво ли е да напуснеш франкофонския си дом като малка и да се върнеш няколко години по-късно, едвам способна да говориш 'майчиния си език', в търсене на баща си? Какво ли е да си травмирана от аборта, който бившия ти мъж те е накарал да направиш?

Навярно има безкрайно много литература, която може да обогати личния ни живот, като представя живота на другия. Проблемът е, че другият много често е жертва на Отчуждение (на английски Othering), където вече не е просто „друг“, а „Чужд“. По този начин ние сме отблъснати от тях, за да не им съчувстваме. (Жената в Джейн Еър – мислите ли, че Шарлот Бронте предлага дълбок и смислен поглед в живота на тази обречена, нечистокръвна жена, родена извън Англия, попаднала в капан между империя и колония?)

Има връзка между четирите текста, които ви представих. Всичките се водят от темата на желанието (в еротичен смисъл), някои по-изрично от други. Но желанието не е нещо, което хората обсъждат често, било то в литературата или в ежедневието си. Това, смятам аз, е голяма грешка.

Трябва да отбележим: не фактът на нашето желание, а социализацията на този факт влияе на нашия живот и опит. Да вземем друг литературен пример – в Дома на веселието [The House of Mirth] (1905) от Едит Уортън, главната героиня Лили Барт търси своето място в обществото. Тя не може да реши за кого да се омъжи – свикнала е да живее луксозно, затова търси мъж не просто заради любов, но също за пари и престиж.

И тук е важното: човек би могъл да каже, че тя е представена като зависима, слаба и нерешителна не заради факта, че харесва мъже, а заради социализацията. Именно защото харесва мъже и живее в общество, където те имат икономическо предимство (Америка през 1900-та година), обстоятелствата на нейното желание са определящи за нея като герой.

Ако се замислите, затова хората (не) сключват брак – едно общество (не) им предлага социални и икономически предимства ако (не) следват модел на поведение според желанието им. Бракът много често е икономическа сделка – мисълта, че е само и единствено от любов, е крайно и безнадеждно романтична.

Стига толкова пропаганда. Питали ли сте се какво е да гониш вятър?

Ветрогон

Ще ми дадеш ли да гоня,
       да тичам обнадежден?
    И ще се чуе симфония,
                елегия от смирен
               хор от птици
       окачени на жици
                  от радост изпълнени, в еуфория
ще гледат под себе си и ще пеят: „Глория
                                      на мечтателите, пред тях поклон!“

Птичките просто си възхваляват обречения ветрогон.


Какво ли е да гониш вятър? Да знаеш, че няма край на умората и болката, но да продължиш да тичаш? Какво ли е птиците, по-низши и по-извисени, многобройни и по-свободни, да хвалят трагедията ти? Как може човек да накара птиците да му съчувстват?

И накрая, какво ли е да станеш един от ветрогоните?

Какво ли, какво ли, какво ли…


Тази публикация е достъпна на два езика. Ще забележите, че има различно звучене между изразите queer и „странните“. Ако желая да удържа непокътната светост на майчиния си език, налага ми се да предам значението и качеството на „странност“ на „странните“.

Бих искал да отбележа, че ако човек иска да използва глагола „to queer“ или съществителното „queering“ на български, етимологично и интуитивно от думата „странен (букв. от страната на нещо) то би било отстранявам“, но за съжаление тази дума има значението на „оставям настрана, премахвам“.

Чудели ли сте се какво е да си на другия бряг; на брега на Чуждия? Да бъдете ругани и нежелани от хора, които не знаят нищо за живота и опита ви?

Може би е време да започнем да се чудим.

Pages: 1 2

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: